История

Бойното изкуство на манастира Шаолин 少林拳法 /Шаолин Цюан Фа/

 Името на манастира Шаолин 少林寺 се свързва с бойните изкуства след като легендата за него е възкресена през осемдесетте години на XX в. от китайското кино. Манастирът е построен като будистка обител в ранните години на пренасянето на будисткото учение в Китай. В последствие манастирът преживява периоди на изключителен разцвет, но и на упадък като няколко пъти е опожаряван до основи.

Още първият китайски император от династия Тан създава специална автономия на манастира като му дава особен статут и правото да притежава своеобразна малка „армия” от монаси-войни, които в определени моменти са играли ролята дори на нещо като лична гвардия на императора.  Тази автономия превръща манастира в голямо средище на майстори и практикуващи бойните изкуства /у-шу 武術/. Тук те се събират да обменят практически боен опит и идеи, да обогатят и развият своя стил. Тук те намират философската и духовно-медитативна практика на будисткото учение, с което обогатяват и осмислят своята тренировъчна система. В техниката на боя постепенно намира място възвишения идеал за достигане на вътрешна свобода, заедно с култивирането на вътрешна сила и устойчивост. Така се стига до уникалното и „невъзможно” на пръв поглед съчетание на духовното учение на китайския „Чан” 禅 /яп. Дзен/ будизъм с военната практика.

Шаолин е уникален дори в самия Китай, тъй като е школа, която в течение на векове събира опита на много изключителни учители и майстори в бойните изкуства. Развива различни стилове и методи на единоборство и то основано на общностен принцип, а не като учение и практика преподавана в семейството, както традиционно се развиват китайските школи.

Едва ли е коректно днес да се говори за стил Шаолин цюан 少林拳. Бойните изкуства, развивани в манастира са били много, както неизброимо много са били и майсторите, които са практикували там. Основният курс в подготовката на бойците е траел около три години активно обучение в основите на бойното изкуства изобщо. Изградили тази основа, практикуващите са могли да специализират в определен стил или да станат монаси като практикуват най-вече упражнения за култивиране на енергията и здравословно укрепване на тялото „ци гун” 氣功.

Именно заради това манастирът често се определя като „майка на всички бойни изкуства” в Китай. Той е мястото, от където те достигат неподозирано съвършенство и от където започват своето разпространение ставайки популярни в традицията на цял Китай, а и на целия континент.

 В Кунфу център „Сюангуей” 玄龜功夫中心 ролята на тренировките по Шаолин цюан се свързва с усвояване на основните умения в бойната практика на изтока, независимо от практикуваните стилове, техните характеристики и особености. Усвояването на основите и тяхното разбиране е изключително важно за изграждане на майсторството в който и да е стил на бойните изкуства.